Токсините в организма: откъде идват и къде се натрупват
Токсините са от екзогенен (външен) и ендогенен (вътрешен) произход. Екзогенните токсини попадат в организма от външната среда чрез храната, водата и въздуха. Ендогенните се образуват в организма в процеса на храносмилане и като отпадни продукти от метаболизма. Количеството им се увеличава при неправилно протичане на тези процеси.
Много токсини се складират в тялото. Мастната тъкан, черният дроб, бъбреците и костите са най-честите складове на токсични продукти. След постъпването си в организма, токсините се пренасят до различни органи посредством кръвта. Какво става в последствие зависи от големината на молекулите им, тяхната полярност и разтворимост.
Разпределението на токсичните субстанции в организма определя мястото на тяхното токсично увреждане. Основен показател дали даден токсин ще увреди клетката или не е неговата разтворимост в мазнини. Ако токсичният продукт е мастно разтворим той лесно преми нава през клетъчните мембрани.
Токсините лесно разтворими във вода бързо се излъчват в урината и се отделят от организма. Те имат определено предимство пред мастно разтворимите токсини при отделянето им от тялото.
Мастно разтворимите токсини се отделят трудно от организма и могат да се натрупат до опасни концентрации. Хидрофилните субстанции се елиминират по-лесно от организма отколкото липофилните.
Основни места за складиране на токсини в организма са:
1. мастната тъкан
2. костите
3. черният дроб
4. бъбреците.
Мастно разтворимите токсини се складират най-вече в мастната тъкан. Липидите са в постоянен обмен с кръвта и токсините може да бъдат мобилизирани в кръвта за понататъшно разпределяне и елиминиране или наново складиране в други зони на тялото.
Друго място за складиране на токсините е костната тъкан. Тя е изградена от протеини и минерални соли – хидроксиапатити. Някои субстанции следват кинетиката на калциевите и хидроксилните йони и може да ги заместят в костния матрикс. Например стронций, олово. В нормални условия костната тъкан търпи постоянен процес на разрушаване и новоизграждане. Калцият и другите минерали се резорбират и възстановяват на период от приблизително 10 години.
Черният дроб е място на складиране на много токсини. Той има голям кръвоток и както и бъбреците е езложен на токсини в големи концентрации.
Малко физиология: естествените механизми за очистване от токсините
Детоксификацията е процес при който токсичните субстанции се отделят от организма или се превръщат в по-малко токсични метаболити. Това е естествен защитен механизъм на тялото.
Токсините и техните метаболити може да се излъчат от организма по няколко пътя. Основно те се отделят чрез:
1. бъбреците
2. стомашночревния тракт
3. белия дроб
4. потта
Главната функция на бъбреците е отделянето на отпадните продукти от обмяната на веществата и на токсичните субстанции. Около една четвърт от сърдечния дебит преминава през бъбреците, което го превръща в органът с най-голям кръвоток.
За разлика от водно разтворимите субстанции, мастно разтворимите се реабсорбират в бъбречните тубули и не се излъчва от тялото през бъбреците.
Фактор, който в значителна степен повлиява реабсорбцията и екскрецията е рН (киселинността) на урината. Това е особено валидно за слабите електролити. Ако урината е алкална, слабите киселини се отделят в по-голяма степен. Ако урината е кисела, слабите киселини претърпяват реабсорбция, с което екскрецията им намалява. Диетата има голямо отражение върху рН на урината и по този начин влияе на отделянето на редица токсини. Високо протеиновата диета предизвиква кисела урина (предимно консумацията на много месни и концентрирани млечни храни).
Отделянето на токсини с изпражненията се определя от два процеса:
1. отделяне с жлъчката и попадане в червата (билиарен път)
2. директна екскреция в лумена на червата.
Билиарният път е важен механизъм за елиминиране на токсини и на техните метаболити. В черния дроб се извършва преработка на редица токсични продукти. Поради това че мастно разтворимите токсини не могат да се излъчват от тялото, това става като се превръщат от мастно разтворими в по-водно разтворими продукти (глюкурониране, сулфатиране). Колкото по-водно разтворими са станали, толково по-лесно се отделят с жлъчката в червата. Оттам те имат два възможни пътя:
1. да бъдат отделени от тялото с изпражненията или
2. да бъдат реабсорбирани.
Ефективността на жлъчната екскреция може да бъде повлияна от количеството жлъчен сок произвеждано от черния дроб. Някои субстанции с холеретично действие увеличават продукцията на жлъчка.
Друг път по който токсините могат да бъдат излъчвани чрез изпражненията е директната чревна екскреция. Голям брой токсични субстанции може да бъдат екскретирани директно в чревния лумен и изхвърлени от организма. Увеличаването на мастното съдържание на стомашночревния тракт може да увеличи чревната екскреция на някои липофилни субстанции.
При остри отравяния и някои хронични интоксикации организмът се освобождава от токсините посредством процеса на повръщане. Така се отделят постъпилите през устата отрови, които все още се намират в стовмаха, както и отделяне на токсини, които се излъчват през лигавицата на стомаха.
Белият дроб е важен орган за отделяне на токсини и техните метаболити намиращи се разтворени в кръвта в газообразно състояние. Летливите субстанции разтворени в кръвта се екскретират в значителна степен с издишания въздух. Издишаният въздух за разлика от другите пътища за отделяне на токсини може да бъде много ефективен за мастно разтворими субстанции. Това се дължи на много голямата близост между капилярните и алвеоларните мембрани които са тънки и позволяват обмен на газовете.
При условия на интензивно потене, екскрецията на токсични субстанции с потта може да достигне значителна степен. Някои метали като кадмий, мед, желязо, олово, никел и цинк може да се отделят значимо с потта.
Токсините са от екзогенен (външен) и ендогенен (вътрешен) произход. Екзогенните токсини попадат в организма от външната среда чрез храната, водата и въздуха. Ендогенните се образуват в организма в процеса на храносмилане и като отпадни продукти от метаболизма. Количеството им се увеличава при неправилно протичане на тези процеси.
Много токсини се складират в тялото. Мастната тъкан, черният дроб, бъбреците и костите са най-честите складове на токсични продукти. След постъпването си в организма, токсините се пренасят до различни органи посредством кръвта. Какво става в последствие зависи от големината на молекулите им, тяхната полярност и разтворимост.
Разпределението на токсичните субстанции в организма определя мястото на тяхното токсично увреждане. Основен показател дали даден токсин ще увреди клетката или не е неговата разтворимост в мазнини. Ако токсичният продукт е мастно разтворим той лесно преми нава през клетъчните мембрани.
Токсините лесно разтворими във вода бързо се излъчват в урината и се отделят от организма. Те имат определено предимство пред мастно разтворимите токсини при отделянето им от тялото.
Мастно разтворимите токсини се отделят трудно от организма и могат да се натрупат до опасни концентрации. Хидрофилните субстанции се елиминират по-лесно от организма отколкото липофилните.
Основни места за складиране на токсини в организма са:
1. мастната тъкан
2. костите
3. черният дроб
4. бъбреците.
Мастно разтворимите токсини се складират най-вече в мастната тъкан. Липидите са в постоянен обмен с кръвта и токсините може да бъдат мобилизирани в кръвта за понататъшно разпределяне и елиминиране или наново складиране в други зони на тялото.
Друго място за складиране на токсините е костната тъкан. Тя е изградена от протеини и минерални соли – хидроксиапатити. Някои субстанции следват кинетиката на калциевите и хидроксилните йони и може да ги заместят в костния матрикс. Например стронций, олово. В нормални условия костната тъкан търпи постоянен процес на разрушаване и новоизграждане. Калцият и другите минерали се резорбират и възстановяват на период от приблизително 10 години.
Черният дроб е място на складиране на много токсини. Той има голям кръвоток и както и бъбреците е езложен на токсини в големи концентрации.
Малко физиология: естествените механизми за очистване от токсините
Детоксификацията е процес при който токсичните субстанции се отделят от организма или се превръщат в по-малко токсични метаболити. Това е естествен защитен механизъм на тялото.
Токсините и техните метаболити може да се излъчат от организма по няколко пътя. Основно те се отделят чрез:
1. бъбреците
2. стомашночревния тракт
3. белия дроб
4. потта
Главната функция на бъбреците е отделянето на отпадните продукти от обмяната на веществата и на токсичните субстанции. Около една четвърт от сърдечния дебит преминава през бъбреците, което го превръща в органът с най-голям кръвоток.
За разлика от водно разтворимите субстанции, мастно разтворимите се реабсорбират в бъбречните тубули и не се излъчва от тялото през бъбреците.
Фактор, който в значителна степен повлиява реабсорбцията и екскрецията е рН (киселинността) на урината. Това е особено валидно за слабите електролити. Ако урината е алкална, слабите киселини се отделят в по-голяма степен. Ако урината е кисела, слабите киселини претърпяват реабсорбция, с което екскрецията им намалява. Диетата има голямо отражение върху рН на урината и по този начин влияе на отделянето на редица токсини. Високо протеиновата диета предизвиква кисела урина (предимно консумацията на много месни и концентрирани млечни храни).
Отделянето на токсини с изпражненията се определя от два процеса:
1. отделяне с жлъчката и попадане в червата (билиарен път)
2. директна екскреция в лумена на червата.
Билиарният път е важен механизъм за елиминиране на токсини и на техните метаболити. В черния дроб се извършва преработка на редица токсични продукти. Поради това че мастно разтворимите токсини не могат да се излъчват от тялото, това става като се превръщат от мастно разтворими в по-водно разтворими продукти (глюкурониране, сулфатиране). Колкото по-водно разтворими са станали, толково по-лесно се отделят с жлъчката в червата. Оттам те имат два възможни пътя:
1. да бъдат отделени от тялото с изпражненията или
2. да бъдат реабсорбирани.
Ефективността на жлъчната екскреция може да бъде повлияна от количеството жлъчен сок произвеждано от черния дроб. Някои субстанции с холеретично действие увеличават продукцията на жлъчка.
Друг път по който токсините могат да бъдат излъчвани чрез изпражненията е директната чревна екскреция. Голям брой токсични субстанции може да бъдат екскретирани директно в чревния лумен и изхвърлени от организма. Увеличаването на мастното съдържание на стомашночревния тракт може да увеличи чревната екскреция на някои липофилни субстанции.
При остри отравяния и някои хронични интоксикации организмът се освобождава от токсините посредством процеса на повръщане. Така се отделят постъпилите през устата отрови, които все още се намират в стовмаха, както и отделяне на токсини, които се излъчват през лигавицата на стомаха.
Белият дроб е важен орган за отделяне на токсини и техните метаболити намиращи се разтворени в кръвта в газообразно състояние. Летливите субстанции разтворени в кръвта се екскретират в значителна степен с издишания въздух. Издишаният въздух за разлика от другите пътища за отделяне на токсини може да бъде много ефективен за мастно разтворими субстанции. Това се дължи на много голямата близост между капилярните и алвеоларните мембрани които са тънки и позволяват обмен на газовете.
При условия на интензивно потене, екскрецията на токсични субстанции с потта може да достигне значителна степен. Някои метали като кадмий, мед, желязо, олово, никел и цинк може да се отделят значимо с потта.
